“Мама винаги готвеше вкусно. Но веднъж сервира на татко чиния с изгорял пирог. Не просто прегорял, а черен като въглен. Аз затаих дъх. И чаках какво ще каже татко.

“Животът е съвършен. Въпросът-съмнение възниква, защото у теб има известни идеи относно съвършенството, а животът не подхожда на тези идеи, затова го наричаш несъвършен.
Слушал съм за един учител на суфи, който говорел с няколко човека в едно кафене и им казал една стара суфи поговорка: “Животът е съвършен, всичко е съвършено, всеки човек е съвършен”.
Слушал го и един гърбав, който станал и казал: “Погледнете ме! Аз съм доказателството, че животът не е съвършен...

Успявате ли да балансирате между работата, задълженията и почивката? Имате ли любими занимания с които си връщате баланса, имате ли хобита? Много често при мен идват хора крайно изтощени психически, физически, които търсят помощ тъй като проблемът дотолкова е обхванал всички области на живота им, че те са нефункционални, неефективни за себе си, объркани, емоционално и психически изчерпани. В нашите разговори, в повечето случаи ние стигаме до изводите, че  в живота им има еднообразие, липсва добра структура и подреждане на дейностите с които се занимават...

Има една испанска поговорка, която гласи: „Не давай непоискани съвети.”

И… защо да не даваме съвети? Защо да не помагаме? Сигурна съм, че на всеки от вас се е случвало някой близък, приятел да дойде и да започне да се оплаква, колко му е зле, как този или онзи са виновни за положението му, как съдбата е несправедлива с него, как все не му върви и т. н. Сигурна съм, че и вие може да си спомните ситуации, когато сте правили същото. Спомнете си как се чувствахте, когато човекът на който решихте да  споделите и  да се доверите, започна да ви обсипва със съвети, да ви „решава” проблема, да ви спасява. Да понякога е много мило, когато някой се хвърли на „бой” заради нас, води нашите битки, решава ни проблемите...

Хората, които се обръщат към мен за помощ, ми разказват историите в живота си, споделят усещането си, че не се справят, че потъват, че се давят, объркани са, не знаят какво да правят. За много от вас това са познати усещания, нали? Всички ние в един или друг период на живота си се сблъскваме с трудности, понякога се изгубваме, чувстваме се изоставени, сами...

Как общуваме с другите? Винаги ли разбират това, което искаме да кажем? Успяваме ли винаги да кажем това, което мислим, точно по начина, по който го формулираме в главата си? Разбираме ли отсрещния и това, което иска да ни каже, точно по начина, по който той иска да го разбираме?

Въпросите, свързани с общуването между хората, са много. Задавайки точно гореизброените, лично за мен, отговорът им е „не”. Не, не и пак НЕ! Не се разбираме – в повечето случаи не успяваме, за съжаление.  Знам, че и много  от Вас ще отговорят по същия начин...

•  16.02.2019 “Училище за родители” –  стартира нова група от курса “Трениране на Усешни Родители” ТУР
• ВСЕКИ ВТОРНИК заповядайте на групове дискуси по най-различни и интересни теми. Може да следите темата на групата в Фейсбук страницата с името “С приятел като теб аз мога да бъда себе си!”