Няма нужда да се безпокоите! Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпокойство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия момент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъдещо събитие.
Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. Посланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разбира се, че се тревожа. Това е естествено, когат те е грижа за някого.“ Или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам.“ Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подходящ момент.
Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени от другия.
Представете си, че живеете през 1860г., в началото на Гражданската война. Страната се готви за война и населението на Съединените щати е приблизително 32 милиона. Всели от тези 32 милиона души се безпокои за стотици неща и те прекарват много настоящи моменти в тревога за бъдещето. Безпокоят се за войната, за цените на храните, за военната повидност, за икономиката, за всичко, за което вие се безпокоите днес. През 1975 г. – близо 115 години по-късно – всички онези хора, които са се тревожили, са мъртви и сумарното им безпокойство не е променило нито един миг от това, което днес е история. Същото се отнася за моментите на вашето безпокойство. Кой от миговете, изпълнени с вашето безпокойство, ще има някакво значение във времето, когато земята бъде населена от съвсем нова група хора? Нито един. А кой от миговете ви на безпокойство, ще има някакво значение днес, кой ще промени нещата, за които се тревожите? Нито един. Следователно това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в поведение, което не ви носи никаква положителна печалба.
Голяма част от безпокойствата ви засягат неща, които са извън вашият контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи нито мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това катастрофата, за която се тревожите, често се оказва съвсем не така ужасна, както се сте си я представяли.
В едно остроумно есе за безпокойството, публикувано в сп. „Ню Йоркър“, Ралф Шънстейн осмива безпокойството:
„Какъв списък само! Нещо старо и нещо ново, нещо космическо и въпреки това нещо банално, защото надареният с въображение тревожещ се човек неизменно съединява делничното с възвишеното. Ако Слънцето угасне, ще могат ли метеоролозите да вършат цялата работа нощем? Ако замразени по криогенен път хора някога бъдат размразени в съживени, ще трябва ли отново да бъдат включени в избирателни списъци? Ами ако малкият пръст на крака изчезне, головете, които се броят на три точки във футбола, по-малка роля ли ще започнат да играят в Националната футболна лига.?“
Може би вие сте в категорията на тези, чиято професия е да се безпокоят, да си създават ненужен стрес и тревоги в резултат от избора, който са направили – да се тревожат за всяка възможна дейност. Или сте от повторостепенната категория хора, които се безпокоят само за личните си проблеми.
НЯКОЛКО ИДЕИ ЗА СПРАВЯНЕ С НЕНУЖНОТО БЕЗПОКОЙСТВО
- Започнете да гледате на сегашните си моменти като на време, в което трябва да се живее, а не да се мисли за бъдещето. Когато усетите, че се безпокоите, запитайте се: „Какво избягвам сега, като се безпокоя в този момент?“ След това се занимавайте с това, което отбягвате. Действието е най-добрата противоотрова срещу безпокойството.
- Осъзнайте безсмислието на безпокойството, многократно си задавайте въпроса: „Може ли нещо да се промени от това, че се безпокоя за него?“
- Отделяйте все по-малко време за безпокойство. По десет минути сутрин и след обяд. През тези периоди се тревожете за всяко възможно бедствие, в което може да попаднете. След това, като използувате умението си да владеете собствените си мисли, отложете всяка друга тревога за следващото „ време за безпокойство“. Скоро ще осъзнаете колко безсмислено е да се посвещава време на това безполезно занимание и накрая ще преодолеете напълно това свое слабо място.
- Изгответе списък с безпокойствата си от вчерашният ден, от миналата седмица или дори от миналата година. Помислете дали някое от тях ви е помогнало с нещо. Помислете колко от тревогите ви са се сбъднали. Така ще стигнете до извода, че безпокойството е двойно безполезна дейност. Първо, защото с нищо не променя бъдещето, и, второ, защото предвижданата катастрофа – когато постъпи – често се оказва маловажна или дори благоприятна.
- Просто се безпокойте! Когато усетите подтик да се безпокоите, вижте дали това е нещо, което може да се демонстрира. Обърнете се към някого и му кажете: „Гледай ме – започвам да се безпокоя.“ Човекът ще се учуди, тъй като вие едва ли ще знаете как да демонстрирате това, което правите толкова умело и толкова често.
- Задайте си един въпрос, който изкоренява безпокойството: „ Какво най-лошо може да се случи на мене (или на тях) и каква е вероятността то да се случи?“ По този начин ще осъзнаете колко е безсмислено да се безпокоите.
- Умишлено изберете да постъпите по начин, който пряко противоречи на обичайните сфери на вашето безпокойство. Ако имате натрапчивата склонност да пестите за бъдещето, ако винаги се тревожите дали парите ще ви стигнат за утрешния ден започнете да ги харчите още днес. Бъдете като богатия вуйчо, който писал в завещанието си следното: „Тъй като съм с всичкия си, изхарчих всичките си пари, докато бях жив“
- Започнете да противопоставяте на страховете си ефективни мисли и поведение, не и да се хвърляте в сериозни опасности, а просто да имате идея, че изправянето пред даден страх или безпокойство, е най-подходящият начин да ги изкорените от живота си.
„Вашите слаби места“ от Уейн Дайър