“Животът е съвършен. Въпросът-съмнение възниква, защото у теб има известни идеи относно съвършенството, а животът не подхожда на тези идеи, затова го наричаш несъвършен.
Слушал съм за един учител на суфи, който говорел с няколко човека в едно кафене и им казал една стара суфи поговорка: “Животът е съвършен, всичко е съвършено, всеки човек е съвършен”.
Слушал го и един гърбав, който станал и казал: “Погледнете ме! Аз съм доказателството, че животът не е съвършен. Погледнете ме. Не е ли това достатъчно, за да опровергая вашата идея, че животът е съвършен? Погледнете ме – колко съм грозен и колко ми е трудно. Аз съм гърбав.”
Суфи погледнал и казал: “Но ти си най-съвършеният гърбушко, който някога съм виждал.” Най-съвършеният гърбушко.
Когато започнеш да виждаш живота такъв, какъвто е и не притежаваш идеята за това, какъв трябва да бъде, всичко е съвършено. Дори несъвършенството е съвършено. Това, което имам предвид, когато казвам, че животът е съвършен, е нещо просто: имам предвид да не внасяш своите идеали в него, в противен случай го правиш несъвършен; защото, когато привнесеш идеалите в него, създаваш несъвършенството.
Ако кажеш, че човек трябва да е висок два метъра, а той не е, възниква проблем. Или ако в теб се върти идеята, че човек трябва да е висок един и двадесет, а той не е, отново възниква проблем. Животът просто е. Някой е висок два метра, друг е висок един и двадесет. Едно дърво расте до облаците, друго остава ниско. Но всичко е съвършено, всичко е такова, каквото трябва да бъде, защото в моя ум не съществува “трябва”. Аз просто гледам и слушам живота такъв, какъвто е. Нямам идеята за това, какъв трябва да бъде. Затова твърдя, че той е такъв, какъвто трябва да бъде, няма друг живот.
Посланието е: остави сравнението, остави разсъждението. В противен случай ще си окаян и то само заради съжденията и сравненията ти. Погледни живота, без да бъдеш съдник. Кой си ти, че да съдиш? Какво знаеш за живота? Какво знаеш дори за себе си? Кой си ти, че да съдиш? Преценката произтича от идеята, че знаеш; присъдата е добрата осведоменост.
Гледай на живота от състоянието на незнанието, чрез състоянието на незнанието, погледни живота чрез учудването – и в този момент всичко става съвършено. Да, светът понякога е заоблачен, но е съвършен. Понякога е слънчев и е съвършен. Понякога вали, друг път не вали, но е съвършен. Какъвто е, е благодат.”
Ошо
