Как да общуваме с другите

Как общуваме с другите? Винаги ли разбират това, което искаме да кажем? Успяваме ли винаги да кажем това, което мислим, точно по начина, по който го формулираме в главата си? Разбираме ли отсрещния и това, което иска да ни каже, точно по начина, по който той иска да го разбираме?

Въпросите, свързани с общуването между хората, са много. Задавайки точно гореизброените, лично за мен, отговорът им е „не”. Не, не и пак НЕ! Не се разбираме – в повечето случаи не успяваме, за съжаление.  Знам, че и много  от Вас ще отговорят по същия начин. Откъде знам ли? Знам, защото навсякъде около себе си аз виждам и чувам хора, които не се разбират. Също така, най-честите причини хората да търсят моята помощ в индивидуалните ни срещи, са проблемите, които те имат в комуникацията си с другите. А другите – това са партньорите ни, децата ни, родителите ни, шефовете ни, колегите ни, съседите ни, приятелите ни и дори хората, които срещаме случайно на улицата, в автобуса…

Аз разбирам, че всеки от нас има в главата си своя собствена идея за света, за това как трябва да се случват нещата, за това кое е правилно и кое не, за това как и какво другите трябва да правят и казват, как да се отнасят към нас. Много малко обаче ние се замисляме: „А аз какво правя? Как се отнасям към другите? Опитвам ли се да ги разбера?” Някак по презумпция приемаме, че ние сме прави, нашето си е най-правилно, ние знаем по-добре, а те – останалите – постоянно грешат и правят „странни неща”, постъпват по неразбираем за нас начин и непонятно защо не възприемат нашата, естествено „по-правилна” гледна точка. И какво се получава? Всички ние живеем в свят от хора с „правилни” идеи и гледни точки. И защо тогава не успяваме да се разбираме помежду си след като всички сме „прави” ? Отговорът: Ами защото всички сме РАЗЛИЧНИ. И ако за мен едни неща са правилни, то за човека до мен, колкото и той да ми е близък, правилните неща изглеждат по друг начин. Да, всеки от нас преживява себе си като носител на истината, единствената истина и идея си няма, че другият до него прави същото. И колко много енергия всеки от нас хаби, за да убеди другия в своята истина. А когато това не се получи, стигаме до конфликтите, раздразнението, обвиненията, яда, понякога даже скъсване на отношенията. Сигурна съм, че всеки от Вас го е преживял и то неведнъж.

Пиша всичко това, защото дисбалансът в отношенията между хората не остава само в негативните емоции, които преживяваме. Когато преживяваме това достатъчно дълго, обикновено се стига до по-сериозни последици, а никой не иска да е болен, нали?

И тъй като за мен тази тема е много важна, аз Ви предлагам няколко прости правила, които ще Ви помогнат да подобрите взаимоотношенията си с другите и да се чувствате по-добре в общуването си:

1. Да помним, че светът на „другия” е различен от нашия собствен!
2. Да се опитваме да се изразяваме максимално точно и близо до това, което мислим и искаме да кажем!
3. Когато казваме важни за нас неща, да питаме какво другият е разбрал, за да сме сигурни, че е това, което искаме да кажем! Ако това не е така, да изясняваме веднага позицията си!
4. Да не бързаме да се ядосваме, когато нещо в думите на другия не ни хареса, а да проверим какво точно е искал да ни каже.
5. Да помним, че хората говорят на различни езици и само от нас зависи дали ние ще ги разбираме и дали те ще ни разбират.
6. Да не забравяме, че идеята на общуването е приближаване към другите, а не отдалечаване!

Желая Ви успех!