Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.
Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие, които предизвикват синдрома:
- Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
- Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
- Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
- Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
- Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
- Етични принципи на личността и изискванията на работата.
Адекватната терапия се извършва с добре прецизирана почивка, както и прием на някои релаксиращи билки, под формата на таблетки и чайове. При напреднал стадий на бърнаут се препоръчва кратковременна терапия с леки седативи, антидепресанти. При наличие на тежък психотичен синдром – бензодиазепини до възстановяване на нормален авто- и алопсихичен статус, както и до възстановяване на когнитивните нарушения.
Често хора в рисковите професии за развитие на синдрома прибягват до злоупотреба с алкохол, прекомерно тютюнопушене и дори пристрастяване към наркотици. Мотивите са максимално освобождаване от стреса, така че за възможно най-кратко време да се постигне тотална релаксация на мозъчната функция. В други случаи, засегнатите прибягват до приема на наркотични вещества с психотропен ефект, с цел поддръжка на будно съзнание и удължаване на работното време на мозъка.
Специалистите обръщат внимание обаче, че изход от състоянието няма, докато не се намери време за адекватна почивка на мозъка и практикуване на странични занимания, далеч от ежедневните задължения.